Новите знания и умения на одиторите

Последните години ставаме свидетели на сериозни промени в областта на стандартите за системите за управление. Приета беше единна структура на стандартите/Annex SL/, касаещи различните системи за управление – качество, околна среда, здраве и безопасност при работа, сигурност на информацията и др. Чрез нейното прилагане се осигурява по-лесно разбиране на различните видове стандарти и тяхното по-ефективно интегриране.

Освен това, в новите издания на стандартите се включват като изисквания все повече елементи, свързани с реалното и практическо бизнес управление. Защото, ако преди средата позволяваше да се управлява на сляпо и без точната информация и знания, днес и в бъдеще това ще се случва все по-трудно, да не кажа невъзможно.

Въпреки, че стандарт ISO 19011, който касае одитирането на системите за управление е със сравнително нова редакция/от 2011/, настъпващите промени предизвикват размисъл върху знанията и уменията, които трябва да притежават одиторите на бъдещето.

Не веднъж е ставало въпрос, че всеки одитор трябва непрекъснато да развива своите знания и умения. Непрекъснатите промени потвърждават това. За да може да оценява правилно и да е в полза на организацията, одиторът трябва непрестанно да търси и да учи. Какъв по-подходящ момент от сегашния, когато предстои излизането на новите издания на най-разпространените стандарти – ISO 9001, ISO 14001, OHSAS 18001.

Може би си мислите, че има време за това, защото изданията ще се появят в края на 2015г., но повярвайте ми времето минава бързо и което е още по-неприятно, никога не е достатъчно.

На този етап разполагаме с DRAFT версиите на стандартите ISO 9001 и ISO 14001, което съвсем не означава, че това ще бъде окончателното им съдържание. Но, въпреки това от тази версия могат да се извлекат основните насоки, в които одиторите от сега да определят и планират своите потребности от обучения и бъдещото си развитие.

Като участник в процеса на развитие на стандартите имам възможността да се докосна до всеки етап – от първоначалната идея до финалната версия на изданието. Това ми позволява на един значително по-ранен етап да анализирам информацията и да се подготвя за промяната.

Знаете, че след публикуването на ново издание на стандарт се определя период на извършване на преход/обикновено 3 години за системите за управление/. В този период ще е задължително подробното запознаване/обучение/ с изискванията на съответния стандарт. Но, освен тези знания ще са необходими и едни други, свързани с:

  • лидерство – нова тема в структурата на стандартите, която обхваща старата отговорност на ръководството, като и придава един нов смисъл и значение. За лидерството може да се говори много, а в стандартите се казва съвсем малко. Това е така, защото стандартите дават рамката, която всяка организация трябва да запълни със свое съдържание. Но това може да стане само, ако се знае как. А как един одитор ще оценява лидерството, ако не е запознат с него? 
  • маркетинг – никъде в стандартите не се споменава точно думата маркетинг, но няма как да се разбере същността на организацията, нейните силни и слаби страни, възможностите на пазара и състоянието на средата без познаването на тази материя.
  • инструменти за анализ – извършването на анализ не е нещо ново, но развитието на технологиите предоставя нови възможности, чрез внедряването на различни информационни системи като BI, CRM, ERP и др. Това са инструменти, позволяващи автоматизиране и оптимизиране на процесите, но в същото време крият и рискове, които одиторите трябва добре да познават.
  • информационни средства и технологии – новите издания на стандартите дават по-голяма свобода при управлението на документите и записите. Вече се говори за документирана информация във всякакъв вид и форма. Одиторите ще трябва да търсят доказателства както на хартия, така и в електронен вариант, при това не винаги под формата на конкретен формуляр. Познаването на новите средства и технологии и свободното боравене с тях, вече не е предимство, а задължително условие.
  • управление на риска – несигурността на средата създава различни по вид и значение рискове. Бъдещето на организацията се определя от умението те да бъдат управлявани. Принципно темата за управление на риска не е нова/серия стандарти ISO 31000/, но намира все по-голямо приложение в стандартите за системи за управление, предвид съществуващата неопределеност.
  • управление на промяната – промяната е може би най-сигурното нещо в днешно време. Да се оцени дали една промяна е била успешна или не, ще е възможно, само ако се познава процесът на промяна.

© Качеството ЕООД. Всички права запазени

Изработка на уеб сайт от Vipe Studio