Как да изберем подходящ метод за оценяване на риска?

Зададох си този въпрос с идеята разсъждавайки над темата да открия път, вариант или насоки за избор на най-подходящия метод за оценяване на риска. Оказа се, че отговорът не е еднозначен и съвсем не е толкова лесен за откриване. Може би щеше да бъде лесно, ако съществуваха два, три метода с конкретно предназначение и без условности.

Но реалността е съвсем различна. Бърза справка в ISO/IEC 31010 „Управление на риска. Методи за оценяване на риска“ ни информира за възможността да избираме между 31 метода за оценяване на риска. Задачата се усложнява и от факта, че всеки един от методите е подходящ за различен етап от процеса на оценяване на риска. Така на практика е твърде вероятно да се наложи да използваме не само един метод, а комбинация от няколко.

Какво означава методът да е подходящ?

За да бъде един метод подходящ за конкретното оценяване на риска е необходимо той да притежава следните характеристики:

  • да е подходящ за ситуацията и организацията;
  • резултатите от оценката да разширяват разбирането за риска и да дават насоки за въздействие спрямо него;
  • да е проследим, повторим и проверим.

При избора на метод или комбинация от методи оказват влияние различни фактори, като:

  • целите на оценяването на риска – оказват пряко влияние върху избора на метод, защото в зависимост от целта се определя степента на задълбоченост и обхват на метода;
  • потребностите на лицата, вземащи решение – в зависимост от проблема, понякога е необходима по-висока степен на подробност, друг път общото разбиране е напълно достатъчно;
  • видът, обхватът и потенциалните последствия от анализираните рискове – рисковете могат да бъдат сложни и комплексни. В някои случаи рисковете се оценяват поотделно, а в други като комплексно въздействие, в зависимост от което се определя подходящия метод за оценяване;
  • наличието на ресурси – знания, умения и опит на екипа, ограниченост във времето или по отношение на финансови ресурси. Понякога простия метод приложен правилно осигурява много по-добри резултати, отколкото използването на сложен и неправилно разбран метод;
  • наличието на информация и данни, степен на неопределеност – някои методи изискват повече информация от други. От съществено значение за избора на метод е неопределеността на данните, която е свързана с качеството и надеждността на наличната информация. Липсата на надеждност на данните води до изкривяване на резултатите от оценяването на риска и неясноти при прогнозиране на бъдещето.

Видове методи за оценяване на риска

Както вече стана ясно, методите за оценяване на риска са много и различни по вид. С цел да се предаде по-голяма яснота относно възможностите на всеки един метод в Приложение А на ISO/IEC 31010 е направено сравнение и приложимост на методите към всеки един от етапите на процеса на оценяване на риска. Нека да разгледаме няколко примера с по-широко разпространените методи:

  • мозъчна атака – добре приложим на етап идентификация на риска и неприложим за останалите етапи;
  • метод Делфи – добре приложим на етап идентификация на риска и неприложим за останалите етапи;
  • изследване на опасностите и работоспособността /HAZOP/ – добре приложим при идентификацията на риска и определяне на последствията и по-малко приложим при определяне на вероятност, ниво на риска и преценяване на риска;
  • анализ на опасностите и контрол на критичните точки /HACCP/ – добре приложим при идентификация на риска, определяне на последствията и преценяване на риска и неприложим за останалите;
  • анализ на рисковете за околната среда – добре приложим за всички етапи на оценяване на риска;
  • анализ на появяването на дефекти и на последиците от тях /FMEA/ – добре приложим за всички етапи на оценяване на риска;
  • причинно-следствен анализ /ССА/ – добре приложим при определяне на последствията и вероятностите и по-малко приложим за останалите етапи;
  • анализ на причинно-следствените връзки – добре приложим при идентификация на риска и определяне на вероятностите и неприложим за останалите етапи;
  • дърво на решенията – добре приложим при определяне на последствия и вероятност, по-малко приложим при определяне на ниво на риска и преценяване на риска, неприложим при идентификация на риска;
  • анализ на безотказността на човешкия фактор – добре приложим за всички етапи, с изключение на преценяването на риска, където е по-малко приложим;
  • техническо обслужване на база безотказност – добре приложим за всички етапи;
  • анализ на разходите и ползите – добре приложим при определяне на последствията и по-малко приложим за останалите етапи.

От изброените в Приложение А методи само 3 от тях са добре приложими за всеки един от етапите на процеса на оценяване на риска – анализ на рисковете за околната среда, анализ на появяването на дефекти и на последиците от тях /FMEA/ и техническо обслужване на база безотказност.

Дали обаче някой от тях ще бъде подходящ за Вашия случай?

Повече информация за всеки метод можете да получите от Приложение В (информационно) Методи за оценяване на риска на стандарт ISO/IEC 31010 „Управление на риска. Методи за оценяване на риска“.

Източник: БДС EN 31010:2010 Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009)

© Качеството ЕООД. Всички права запазени

Изработка на уеб сайт от Vipe Studio