Предполагам ще ви е интересно да научите, че идеята за управление на качеството е възникнала още от най-древни времена. Първите сведения са съхранени в законите на Хамурапи, цар на Вавилон през 1792-1750г. преди н.е., според които строителят е заплащал с живота си за некачествено изпълнение. Опитвам се да си представя, какво би станало, ако този закон беше актуален днес. Дали щеше да има живи строители?
През този период, който е наречен „период на несистемните подходи за осигуряване на качеството“ основен начин за осигуряване на качеството е непосредствения оглед, като в същото време се развиват и други подходи – съставяне на спецификации по образци, контрол чрез проверка, спецификации на материали при формиране на занаятчийските гилдии.
Следващият период е известен като „период на системните подходи“ и е свързан с развитието на индустриалното производство. За първи път се въвежда унификацията и взаимозаменяемостта на части, детайли и възли. Освен това липсата на квалифицирани специалисти води до разделянето на производствените процеси на отделни прости операции и до появата на първите работни стандарти.
Основна роля за появата на системните подходи за управление на качеството изиграват американските/а не японските/изследователи и специалисти, които поставят началото на развитието на методите за научно управление и осигуряване на качеството. Бележити личности са:
1. Фридерик Тейлър – известен като „бащата на управленската наука“, в основата на която е идеята за създаването на работен стандарт за систематизиране на производствената дейност в организацията.
2. Уолтър Шухарт – пръв започва да използва статистическите методи при контрола на качеството и създава известната и днес „контролна карта“.
3. Уилям Деминг – въвежда нов стил на управление и формулира тайната на успеха така “ Същността е в качеството. Но вие напразно търсите качеството между машините. То се ражда в коридорите на властта“. Невероятен учен, с виждания актуални и днес. Той определя няколко смъртоносни болести за компаниите, от които според мен все още голяма част боледуват:
- отсъствие на постоянство на целите;
- ежеминутно преследване на печалба;
- безсмислена ротация на управляващите кадри и др.
Деминг е първият лектор по статистически методи за контрол на качеството на ръководителите на големите японски фирми. Идеите на Деминг се приемат толкова възторжено от тях, че през 1951г. те създават награда по качество, носеща неговото име „Нагарадата Деминг“.
4. Джоузеф Джуран – разработва знаменитата „спирала на качеството“, която представлява пространствен модел на основните стадии на непрекъснато развиващите се дейности по управление на качеството. Освен това Джуран е известен и със своята трилогия на качеството съставена от три стъпки:
- планиране на качеството – пътна карта по планиране на качеството;
- контрол на качеството – достига до извода, че проблемите по качеството са не толкова проблеми на лошата работа на операторите, отколкото проблеми на лошо управление;
- усъвършенстване на качеството.
5. Филип Кросби – консултант по управление и изследовател в областта на качеството известен с концепцията си „нула дефекти“ и „четирите абсолютни правила на Кросби за качеството“:
Правило 1 – Качеството е съответствие с изискванията;
Правило 2 – Тайната на успеха на системата по качество е в нейния превантивен характер;
Правило 3 – Стандарт на изпълнението „нула дефекти“;
Правило 4 – Измерването на качеството е цената на несъответствието.
6. Арманд Фейгенбаум – автор на теорията за тотален контрол на качеството(TQC), превърнала се в основна философия на бизнеса. Основната идеята е всеобхватността на управлението на качеството, засягащо всички стадии на създаване на продукта и всички равнища в управленската йерархия. Фейгенбаум е създател на основните принципи за изграждане на TQC, които играят основна роля за формирането на концепцията за TQM – тотално управление на качеството.
През 50-те години на ХХ век водещата роля в управлението на качеството се премества от САЩ към Япония. Японците като едни добри ученици бързо прилагат на практика разработените от американските учени модели за управление на качеството и започват да разработват собствени методи и техники ориентирани към усъвършенстване на качеството в сферата на производството на изделия. Основна роля за развитието на японската школа по управлението на качеството играят:
1. Каору Ишикава – „бащата на модела тотално управление на качеството – TQM“. Ишикава въвежда нов оригинален метод за анализ на причинно-следствените връзки, известен като диаграма на Ишикава(Fishbone Diagram).
2. Геничи Тагучи – развива идеята за използване на статистически методи при планиране на експеримента и контрола върху качеството, чрез които да се постигне повишаване на качеството при намаляване на разходите. Методите на Тагучи позволяват да се проектират изделия и процеси, нечувствителни към влиянието на променливи фактори, които не могат или е скъпо тяхното отстраняване.
3. Акао Йожи – известен с техниката за управлението на качеството на етап маркетинг и развойна дейност – „Развитие на функциите на качеството“ (Къщичка на качеството).
Японският бизнес се откъсва напред в развитието си по отношение на качеството. Останалите страни предприемат активни действия за догонване на Япония – формира се международната система от стандарти ISO 9000, въвежда се награда по качеството в САЩ – „Малкълм Болдридж“, а едва през 80-те години и в някои страни от Европа, известна като „Европейска награда по качеството“.
В България също има Награда за качеството, която се връчва по време на Националната научно-практическа конференция, организирана от сдружение „Клуб 9000“ и съюз на специалистите по качеството в България/ССКБ/. Тази година конференцията ще се проведе на 14-15 ноември под мотото – „Качеството за по-добър живот“ и ще включва три панела:
- Качеството и свързаните с него дейности – инструменти за устойчиво развитие на бизнеса и националната икономика;
- Методологии и практики на управление в организациите;
- Младежка сесия.
Използвана литература:
– Управление на качеството, Нако Стефанов, Христо Радев, Ивелин Буров, Виолета Станчева, Румен Воденичаров;
– Тотално управление на качеството или новата философия на бизнеса, Петранка Филева, Христо Тужаров.