Методика за оценка на аспектите на околната среда

Методиката за оценка на аспектите на околната среда е задължителен елемент от системата за управление на околната среда, а в конкретния случай е част от Интегрирана система за управление на качеството, околната среда и здраве и безопасност съгласно изискванията на стандарти БДС EN ISO 9001:2008, БДС EN ISO 14001:2005, BS OHSAS 18001:2007, по която работих във връзка с последния ми проект.  Методиката представлява регламент за определяне на значимите аспекти на околната среда, спрямо които организацията трябва да предприеме мерки за намаляване на въздействието им върху околната среда.

Но преди да представя методиката, ще направя някои пояснения относно използваните термини:

Аспект на околната среда – елемент от дейностите, продуктите или услугите на дадена организация, които могат да взаимодействат с околната среда. Аспекти на околната среда могат да бъдат например – остатъците от електроди, замърсяване на въздуха с въглероден оксид, азотен диоксид и метален прах в процеса на заваряване, смазочно-охлаждаща течност от производствено оборудване, производствени отпадъци – стружки и метални парчета, опаковки от бои, лакове и др.

Въздействие върху околната среда – всяка неблагоприятна или благоприятна промяна на околната среда, която изцяло или частично е резултат от аспектите на околната среда на дадена организация. Например остатъците от електроди изхвърлени директно в природата, оказват неблагоприятна промяна на околната среда, защото я замърсяват в следствие на окисляването на електродите и отделянето на вредни вещества.

Значими аспекти – аспекти, които имат или могат да имат значимо въздействие върху околната среда. Значимостта на даден аспект се определя от организацията на базата на критерии за оценка. В зависимост от вида на аспекта и неговото въздействие върху околната среда организацията предприема мерки за неговото минимизиране.

Как да оценим аспектите на околната среда?

За да оценим аспектите е необходимо наличието на критерии, спрямо които да се определи нивото на риск за замърсяване на околната среда. Нивото на риск се разглежда като комбинация от следните критерии – вероятност на поява на събитието (вероятна честота на поява), тежест на проявление (въздействието) и нормативен риск. Аспектите се оценяват по всеки критерий, съгласно посочените по-долу скали.

1. Скала на вероятностите

К1 – честота на събитието

Вероятност Описание Оценка
ВИСОКА Въздействие с голяма вероятност за проявление 3
СРЕДНА Въздействие със средна вероятност за проявление 2
НИСКА Въздействие с много малка вероятност за проявление 1

2. Скала на въздействието

К2 – тежест на въздействие върху околната среда

Въздействие Описание Оценка
СИЛНО Въздействието има значителни последици върху околната среда поради особенно голям размер или лавинен ефект/разрастване/. Необичайните условия представляват сериозно нарушаване на нормативните документи и оплакване от персонала и/или обществеността. 3
СРЕДНО Въздействието настъпва при нормални работни условия с предвидим резултат. Нарушаването на нормалния технологичен процес или на работните условия биха имали малко или краткотрайно въздействие върху околната среда. Вероятността те да настъпят е средна. 2
СЛАБО Много малко въздействие върху околната среда с малка вероятност за настъпване. 1

 

3. Нормативен риск

К3 – нормативен риск

Изискване Оценка
Наличие на нормативно изискване 1
Липса на нормативно изискване 0

 

Резултат от оценката

Крайната оценка на въздействието на всеки аспект се изчислява по формулата:

Оценка = К1*К2 + К3

оценка на аспектите

Изводи:

висока

Вредите като следствие от сбъдване на такъв риск са значително по големи от ползите и той не е приемлив. Такъв риск трябва да бъде съпроводен с адекватни своевременни действия за намаляването му.

средна

Идентифицираният риск е в границите, в които е необходимо да му се обърне внимание чрез специализирани действия, мерки и/или предупреждения, както и да бъдат планирани действия за последователното му намаляване.

ниска

Идентифицирания риск е в границите на приемливост, предвидим –  не изисква някакви допълнителни действия за намаляване на нивото му, с изключение на случаите, когато е налице нормативно изискване или решение и воля на ръководството за действие.

Към всеки идентифициран риск, чиято оценка попадне в жълта и червена зона, трябва да бъдат приложени адекватни мерки за неговото оперативно управление, включително и намаляване, доколкото е възможно. Предприетите контролни мерки трябва да елиминират риска или поне да сведат неговата стойност до приемливо ниво /от червената зона да попадне най-малко в жълтата зона, ако не е възможно да попадне в зелената зона/.

Контролните мерки се определят, в зависимост от съотношението на двата основни критерия – въздействие и вероятност, както е показано на схемата по-долу:

I – въздействието и вероятността на проявяване на аспекта са незначителни. Препоръчителни контролни мерки – мониторинг.

II – въздействието е силно, а вероятността е ниска. Препоръчителни контролни мерки – регулярен мониторинг, с цел не допускане на проявяване на аспекта.

значими аспекти

III – въздействието на аспекта е ниско, но вероятността за неговото проявяване висока. Препоръчителни контролни мерки – въвеждане на превантивни мерки за намаляване на вероятността от проявление на аспекта.

IV – въздействието и вероятността на проявяване на аспекта са значителни. Препоръчителни контролни мерки – управление на аспекта в посока премахване на източника, промяна на целта или преустановяване на дейността. Чрез управлението на аспекта се цели намалявана на силата на въздействие до приемливи параметри или пълното намаляване на вероятността от неговото проявление.

Забележка: Организацията е възможно да приеме да управлява някои от незначителните аспекти.

В следствие на направената оценка ръководството на организацията определя своите цели по отношение на околната среда и програма за тяхното постигане.

Методиката можете да изтеглите от тук.

© Качеството ЕООД. Всички права запазени

Изработка на уеб сайт от Vipe Studio